Контролираната халюцинация

За една от най-подценяваните теории в съвременната неврология

В момента, в който четеш това изречение, мозъкът ти не приема реалността. Той я КОНСТРУИРА.

И през последните двадесет години науката за мозъка стига все по-уверено до извода, че това не е философска метафора, а неврологичен факт, който преобръща представата ни за собственото ни възприятие. Учените наричат това контролирана халюцинация и терминът не е избран за ефект.

Свикнали сме да мислим за сетивата като за прозорци. Отваряш очи и светът влиза. Отваряш уши и звукът влиза. Мозъкът седи вътре като зрител и приема каквото му подадат. Само че мозъкът никога не е работил така.

Той предвижда. През цялото време, всяка секунда, произвежда догадки какво има там навън, а сетивните сигнали пристигат чак след това, за да потвърдят догадката или да я поправят. Британският невролог Анил Сет нарича точно това контролирана халюцинация. Не защото виждаш несъществуващи неща, а защото картината, която преживяваш като реалност, се ражда отвътре навън, а не обратното.

Защо мозъкът работи като машина за предвиждане

Мозъкът е затворен в тъмна костна кутия и няма пряк достъп до нищо. Разполага единствено с електрически сигнали, които пътуват по нервите, а те са двусмислени. Един и същ образ върху ретината може да идва от малък предмет наблизо или от голям предмет надалеч. Един и същ звук може да е дошъл от няколко различни места.

Ако мозъкът трябваше да разплита това от нулата всеки път, щеше да закъснява фатално. Затова прави обратното. Предполага какво най-вероятно има там, сглобява картината предварително и чак после сверява предположението си с онова, което идва по нервите. Внимателно обработва само РАЗМИНАВАНЕТО между двете. Останалото вече е свършено.

Карл Фристън, един от най-цитираните невролози в света, свежда цялото това поведение до един принцип. Живият организъм непрекъснато се старае да намали изненадата, тоест разликата между това, което очаква, и това, което получава. От този стремеж следва всичко останало, включително как виждаме и как действаме.

Значи ти не виждаш стаята, в която седиш. Виждаш ДОГАДКАТА на мозъка си за нея, набързо сверена със светлината, която пада върху очите ти.

Когато догадката надделее

Щом възприятието е догадка, поправяна от сетивата, тя може да се разбалансира по два начина.

Единият е сетивният сигнал да отслабне. Тогава догадката започва да тежи повече, отколкото трябва. Точно това се случва с хора, които губят зрението си на възраст и започват да виждат ясни образи, каквито ги няма. Мозъкът продължава да предвижда, а вече няма достатъчно сигнал, който да го поправя.

Другият е самите предвиждания да станат прекалено уверени. Тогава те се превръщат в преживяване. В лаборатория учените приучват здрави хора да очакват определен звук и след време тези хора започват да го чуват, когато го няма. Филип Корлет от Йейл изследва точно този механизъм.

Оттам се разбира и нещо важно за налудностите. Те не са просто погрешни мисли, които човек упорито отказва да поправи. Зад тях стои разстроена система за предвиждане, която придава огромна тежест на дребни съвпадения, а сетивните доказателства вече не стигат, за да поправят догадката.

Между обикновеното възприятие и това, което наричаме психоза, се оказва, че няма пропаст. Има въпрос на баланс. Всяко възприятие е контролирана халюцинация. Разликата е само доколко остава КОНТРОЛИРАНА.

Доказателството, което дойде отдалеч

Една теория си заслужава вниманието, когато предсказва нещо, което иначе изглежда безсмислено. Тук се случва точно това.

Повече от седемдесет години науката търси и не намира нито един описан случай на човек, роден без функциониращ зрителен мозък, който да е развил шизофрения. Не един или два случая. НИТО ЕДИН.

Търсили са сериозно. Изследователи са преглеждали психиатрични отделения, архиви и служби за незрящи хора в различни страни. През 2018 година голямо изследване в Западна Австралия проследява почти половин милион деца, родени между 1980 и 2001 година. Шестдесет и шест от тях са слепи, защото е увредена зрителната част на мозъка им, а не окото. Нито едно от тези шестдесет и шест деца не развива шизофрения или психоза.

Уточнението, което следва, всъщност прави находката още по-силна. Защитата важи само когато е засегнат зрителният мозък. Хората, които ослепяват по-късно в живота, както и онези, при които проблемът е в самото око, а зрителната кора е здрава, развиват шизофрения като всички останали.

Значи не липсата на зрение предпазва. Предпазва липсата на онази част от мозъка, която произвежда зрителните догадки.

Мозък, който е сляп по рождение, си сглобява света чрез слух, допир и движение. Тази система се калибрира по сетива, които по-трудно се подвеждат. Няма зрителна машинария, която да произвежда прекалено самоуверени догадки. Няма как да се обърка нещо, което изобщо не се е развило.

Дължа и другата страна. Част от учените остават предпазливи, а едно изследване при гризачи не открива такъв защитен ефект. Това, че случай не е описан, не значи, че такъв не съществува. Но моделът се повтаря през десетилетия и различни изследователи стигат до него по различни пътища, а това рядко се случва със съвпаденията.

Какво значи контролирана халюцинация за човек, който не е учен

Ако мозъкът сглобява преживяването ти от предишния ти опит, тогава всичко, което си живяла, участва в това, което сега приемаш за реалност. Не като спомен, който вадиш нарочно. По-скоро като филтър, през който светът стига до теб още преди да си помислила каквото и да bilo.

Жена, израснала в дом, където тишината е предвещавала избухване, не си обяснява мълчанието на партньора си като заплаха. Тя го УСЕЩА като заплаха. Тялото ѝ реагира преди мисълта, защото догадката е пристигнала преди сигнала. Чак после идва обяснението, което звучи логично и убедително, а всъщност е добавено накрая, за да оправдае едно предчувствие, взело решението си далеч по-рано.

Затова знанието само по себе си рядко променя нещо. Можеш отлично да си даваш сметка, че този човек не е онзи човек, а тялото ти пак да се стяга. Знанието работи с изреченията в главата. Догадките живеят ПОД тях и се учат по друг начин, чрез преживявания, които им противоречат достатъчно често и в достатъчно безопасна обстановка. За това защо разбирането не стига, за да се промениш, съм писала отделно.

Това обяснява и защо две жени излизат от една и съща стая с два коренно различни спомена. Никоя от тях не лъже. Мозъците им просто са сглобили различни картини от един и същ материал.

Защо работя и с енергийното поле

Точно тук психотерапията сама по себе си не ми стига.

Ако възприятието е догадка, промяната не се случва там, където се говори. Случва се там, където се раждат догадките, а те се коренят в тялото, в нервната система и в онова по-фино поле, което носим и което рядко се побира в думи. Затова съчетавам психотерапия с психоенергийна работа. Разговорът стига до обяснението. Другото стига до самото очакване, което стои под него.

Не казвам, че науката доказва космоенергетиката. Казвам нещо по-скромно. Тази теория обяснява защо работата само с думи толкова често опира до стена, която всеки терапевт познава.

Често задавани въпроси

Щом възприятието е контролирана халюцинация, значи ли, че реалността не съществува?

Не. Столът няма да изчезне, ако спреш да вярваш в него. Свят извън теб има, но ти нямаш пряк достъп до него. Имаш достъп до модела, който мозъкът ти прави за него. Сет казва, че реалността е халюцинацията, за която всички сме съгласни.

Значи ли, че всичко е субективно и никой не греши?

Не. Едни догадки се справят със света по-добре от други и това се проверява. Оптическите илюзии не са провал на възприятието, а прозорец към механизма, по който то работи.

Защо тогава да разбереш нещо не стига, за да се промениш?

Защото разбирането работи със съзнателната мисъл, а догадките се раждат по-надолу, в тялото и нервната система. Те се учат чрез повторение на нови преживявания, не чрез убеждаване.

Хората, слепи по рождение, наистина ли не боледуват от шизофрения?

През повече от седемдесет години наблюдения не е описан такъв случай при слепота, дошла от увреда в зрителния мозък. При слепота от увреда в окото и при загуба на зрението по-късно в живота шизофрения се среща.

Мозъкът ти не ти показва света. Показва ти контролирана халюцинация, най-добрата си догадка за него, сглобена от всичко, което си живяла досега. През повечето време догадката е достатъчно добра и затова изобщо не я забелязваш.

А когато нещо в живота ти се повтаря упорито, с различни хора и в различни обстоятелства, си струва да се запиташ не какво ти се случва, а какво предвижда тялото ти още преди то да се е случило.

Психоенергийната диагностика показва точно това. Замервам къде енергията ти е блокирана и какво носиш от години, без да го усещаш. Не за да разбереш още нещо за себе си, а за да видиш откъде тръгват очакванията, които подреждат света ти.

С обич, Биляна

Използвани източници

• Anil Seth, „Being You: A New Science of Consciousness" (2021)
• Karl Friston, the free energy principle, Nature Reviews Neuroscience (2010)
• Philip Corlett и колектив, „Hallucinations and Strong Priors", Trends in Cognitive Sciences (2019)
• Vera Morgan и колектив, whole-population study, Schizophrenia Research (2018)
• Silverstein, Wang, Keane, Frontiers in Psychology (2013)